Модата в облеклото и аксесоарите

В самото начало обаче много хора предпочитали да шият и избродират дрехите си сами. Макар че селяните продължавали да носят национални носии и празнични облекла, които служели като израз на социалната им идентичност, зараждащата се средна класа в градовете започнала да следва дворцовата мода, съобразявайки с финансовите си възможности, разбира се. Въпреки това се спазвали определени правила при обличане и допълване на тоалета с определен аксесоар. Например само благородниците и духовниците можели да се обличат в червено, а определени нюанси на синьото било разрешено да се носят от обикновените граждани, но и от селяните и крепостниците. Модните тенденции се развивали в средищата на духовната власт, като например испанския кралски двор.

Както и при съвременната висша мода, създаваните от придворните шивачи тоалети почти не можели да се носят ежедневно от средната класа. Хората от благородно потекло, на които изобщо не се налагало да работят и те разполагали с много големи финансови средства, много държали на натруфените си дрехи. Облеклото и бижуто съвсем ясно показвало позицията им в обществото, която се определяла по рождение и не подлежала на промяна. Дрехите им нямали за цел да изразяват личността, която ги носела. Хората от средната класа разполагали с ограничени възможности за издигане в обществото. Смяната на социалния статус предполагала и притежаването на модните тенденции до известна степен. Въпреки това до Френската революция било почти невъзможност човек да надскочи класата, в която е роден и израснал, в която и да е от държавните на Запад. Странното разточителство във Франция към края на ХVІІІ в. ясно показвало края на една епоха, в която аристокрацията се опитвала със сила да запази привилегиите си.

Освен специално назначаваните дворцови шивачи през онзи период, вече се били народили и безброй модни къщи, особено в Париж, които се радвали на богата клиентела. Представителите на елита поръчвали по-пищни тоалети. Така се родила висшата мода. Освен шитите по мярка модни тоалети, в ограничени количества вече започвали да се появяват и готови дрехи и бижута за средните класи. По онова време обаче те все още се шиели ръчно. Революцията под лозунга „Свобода, равенство, братство” заличила социалните бариери: богатите представители на средната класа външно вече не можели да се различават от благородниците. Хората постепенно започвали да изразяват своята индивидуалност с дрехите, които носели. По селата обаче продължавала традицията жените сами да шият облеклото на своите семейства. Ето защо одеждите им все още съвсем не били „модни”. След Индустриалната революция през ХІХ в провинциалното население започнало да се преселва в градовете, полагайки основите на работническата класа. Текстилната промишленост процъфтявала благодарение на много по-усъвършенстваните станове и изобретяване на шевната машина. Във фабриките работели жени с дълъг опит в изработването на платове и облекла. Така се появили готовите дрехи, или така наречената „ Конфекция”. През онези времена обаче готовото облекло съвсем не било синоним на мода. За стилни се смятали само шитите по мярка дрехи, които можели да си позволят само висшите класи. Модата се възприемала като признак за изисканост, затова политическите и културните фактори нямало как да не се отразяват на стила на обличане. Колонизирането на някои части в Африка и Азия от европейците през ХІХ в. Дава път на етническите влияния от други култури в облеклото. С ориенталски пориви и платове индийски тюрбани или паунови и други пера шивачите с отбрана клиентела започнали постепенно да въвеждат екзотични елементи в своята работа. Така дрехите се превърнали в свидетелство за широко скроено мислене и гордост от притежаваното.

Вижте уникална колекция от евтини бижута в бижутерия Бижузоун от тук – http://bijuzone.com.

Both comments and pings are currently closed.

Comments are closed.

|